ОБТУРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТУРА̀ЦИЯ ж. 1. Разш. Спец. Запушване (АРЧД).

2. Техн. Закриване, запушване на светлинния поток на определени интервали в кинопрожекционните, измерителните и др. апарати. Под честота на обтурацията разбираме броя на прекъсванията (миганията) на светлинния поток за една секунда, които се получават при работата на обтуратора. Й. Венов и др., К, 65. Минималната честота на обтурацията, при която престават да се забелязват от окото на зрителя миганията на прожектирания кинокадър, се нарича критична честота на обтурацията. Й. Венов и др., К, 65.

3. Воен. Непропускане на газовете при изстрел на артилерийско оръдие, осъществявано чрез обтуратор (АРЧД).

4. Мед. Запушване на някой кух орган (черво, кръвоносен съд, бронхи и под.).

— От лат. obturatio, ‑onis, 'запушване' през нем. Obturation.