ОБТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; обтѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обтѐгнат, св., прех. 1. Правя нещо да стои изправено, огладено, като силно го опъвам и не му позволявам да се огъва, прегъва, набръчква. Сега всички [налбанти] обтягат и теглят въжето, запримченият крак на кобилата се подига нагоре към корема ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Те дялаха стрели и закаляваха остриетата им на слаб огън, като ги мокреха непрестанно с вода, или пък плетяха кръгли щитове от върбови клонки, върху които обтягаха изсушени волски кожи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150. Вълкът не легна. Отначало той стоеше прав, разкрачен посред колибата, после излезе вън и обтегна синджира. Г. Райчев, В, 18. Мама ще намаже с него пръчките на черчеветата, байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да обтягам краищата ѝ върху лепилото. Т. Влайков, Пр I, 7-8. Обтегнете платната високо / срещу бури, пирати и глад, / нека пеят вълните наоколо / и оставим земята
назад. М. Петканова, С, 28. Обтегна ремъка на кучето. △ Обтегнал е прекалено едната струна на китарата. △ Обтегна силно тетивата на лъка си.
2. За човек или животно — правя обикн. част от тялото си — крайник, шия и под. (по-рядко цялото си тяло) — от свита, сгъната, отпусната да стане изопната, опната; изпъвам, протягам. Хората около огнището отмятат платнищата, обтягат ръце, прозяват се. Л. Стоянов, Х, 55. Ради седна до първата лоза и обтегна отмалелите си крака. Ст. Мокрев, ЗИ, 350. Сирмай запали цигара и обтегна грамадното си тяло във фотьойла. П. Славински, ПЩ, 122. — Ще ме разстреляте — каза изведнъж Васил, като обтегна врат, сякаш му надянаха оглавник. Д. Вълев, З, 177. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам. К. Христов, ППож., 86. // Стесн. Рядко. Разтягам (устни), обикн. при усмихване. Дребният момък обтегна измръзнали устни. Д. Вълев, З, 97. Генерал Сирмаков обтегна устни в тънка иронична усмивка. Д. Ангелов, ЖС, 526.
3. Прен. В съчет. с нерви. Въздействам на някого по такъв начин, че дразня нервите му и го карам да реагира рязко или болезнено; опъвам, изпъвам. Най-сетне, преценил, че повече не трябва да обтяга нервите на своите зрители, Златко приклекна плътно до контрабандиста, докосна с лакът силното му мускулесто бедро и заповяда. Г. Караславов, ОХ IV, 360. И [Борис] почна да ѝ [на Ирина] разправя как беше станал инцидентът. — Не говори за това!... — прекъсна го тя. — Да, добре!... — виновно смутолеви той, като запали цигара. — До гуша ми дойде и на мене... Събитията започнаха да обтягат и моите нерви... Д. Димов,у Т, 313. Усилията му да се справи с видението отидоха напразно и след като се посъветва с психиатър, той се отказа от тях, защото това още повече обтягаше нервите му. Л. Дилов, ПБД, 120.
4. Прен. В съчет. с отношения, връзки и под. Съзнателно или не, правя така, че взаимоотношенията, връзките ми с околните да се влошат, развалят. Прогласяването на българската независимост дойде да обтегне отношенията между Турция и България дотам, че се заговори упорито за възможността от една война между двете страни. Г. Георгиев, Избр. пр, 483. Тези спорове малко обтегнаха нашите отношения и както предполагах, Цветков правеше това нарочно. Сл. Трънски, Н, 62.
5. Остар. Насочвам към определена цел дулото на пушка, далекоглед и под. Всички обтягаха биноклите си право към запад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетающите от време на време непонятни мистериозни звукове, карат Мойше да подскача от страх, да обтяга пушката си и да мушка въздуха напред-назад, наляво-надясно. Ал. Константинов, Съч. I, 229. Ботьов казал, че ако да би останал жив нещастникът, щял да го награди само за тая му постъпка, че обтегнал празна пушка срещу 200 души бунтовници. З. Стоянов, ХБ, 343. обтягам се, обтегна се страд. А новата телеграфна линия вече се строеше и то тъй бързо, както никой не предполагаше. Телеграфните стълбове се редяха един след друг през полето, жицата се обтягаше. Й. Йовков, ПК, 210. При бръснене на вежди се препоръчва да се обръснат само отделящите се косми от горната им част така, че космите да се изравнят в общата им линия. Бръсначът се държи по първия начин, кожата се обтяга нагоре. Г. Георгиев и др., ФПБ, 159.
ОБТЯ̀ГАМ СЕ несв.; обтѐгна се св., непрех. 1. За дреха — ставам гладък, без гънки, дипли, като силно се опъвам; изопвам се, изпъвам се. Силният вятър бъркаше крачките ѝ,.., дрехите се обтягаха върху стройните ѝ бедра. Й. Йовков, ВАХ, 54. Конете вървят и колата затъват, / .. / обтягат се ремъци яки, / и с викове "хайде!" изопват се мишци, / подуват се жили, лица червенеят, / и ето пълзи и изскача колата по стръмния бряг. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 73. Чохяний чер контош, / с лисичина обшит, обтяга се о кръста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 87.
2. Лягам с опънато по цялата си дължина тяло, обикн. върху легло; опъвам се, изпъвам се, изтягам се. Чистият въздух ми е подействувал като приспивателно и аз се обтягам на одъра да подремна малко. Б. Райнов, ГН, 8. Представителите на султановата власт се обтягаха преспокойно отпред конака, легнали на припек по гърбовете си върху канапетата, с вирнати нагоре крака. З. Стоянов, ЗБВ II, 19. Той мушна пак глава под чергите, где свита / жена му — .. — сладко спи. / Вън бурята сърдита / натрупала всъде, па бута — не търпи / да се обтягат ощ. К. Христов, С 1939, 31. Имаме си и дръвца, и когато други в зимно време зъзнат на студа, ние натръшкаме огъня и обтягаме се рахат-рахат срещу него. Китка V, 1887,кн. 15, 18. ● Обр. Тук зее пропаст, урви вратоломни, / там пряспа се обтяга и белей, / .. / а по-надолу езерце светлей. К. Христов, ВС, 24. От Странджа към юг се обтягаше здраво / на турците бойната линия — съща / изопната струна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 73.
3. За мускули, тяло или част от тялото и под. — силно се напрягам, като се удължавам; опвам се, изопвам се, изпъвам се. Той наведе врат и пак тръгна. Сега вече ясно видях, че краката му мъчно се дигат от земята, че мусукулите му силно се обтягат и потръпват, когато забърза. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 84-86. Понякога той [конят] се спира, обтяга се на могъщите си нозе, по които се кръстосват набъбнали жили. Й.
Йовков, ПК, 182. Мускулните влакна около зеницата също имат голямо значение. При силна светлина те се свиват,.. Вечерно време се отпущат, други мускулни влакна, насочени радиално, се обтягат и зеницата се разтваря. Вл. Харалампиев, ПСС, 81. А ушите им [на диваците], натегнали от много висилки, обтягаха ся до раменете им. П. Кисимов, ОА I (превод), 137. На висилката мускулите му се обтегнаха до скъсване.
4. За кожа, обикн. на лицето на човек — ставам гладък, без бръчки; опъвам се, изпъвам се, изопвам се. Усмихнатото и щастливо лице на фелдшера започна да се обтяга, да става сериозно и замислено. Й. Йовков, Ж 1920, 95. На сбогуване Осман дори се усмихна, усещайки как се обтягат застиналите му страни, как се попукват сухите устни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 159. // За бръчки — ставам по-дълъг; удължавам се, изопвам се. Участъковият лекар Парушев дотам изпадаше в смут, че нервно търкаше ръце със спирт. Двойните бръчки на восъчното лице се обтягаха като мех на ковашки гюрук. Д. Вълев, З, 134. — Значи, такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158.
5. Прен. За нерви на човек — реагирам рязко или болезнено на дразнения, обикн. от външната среда; опъвам се, изпъвам се. Градът се тресе от новите бомбени килими.. Навън като че ли е пъкъл. Нервите се обтягат до скъсване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274.
6. Прен. За взаимоотношения, връзки и под. — изгубвам непосредствеността, добронамереността, доверчивостта си и ставам напрегнат, изпълнен с недоверие, недружелюбност и даже враждебност; влошавам се, развалям се. Но отношенията между българските и гръцките военни и административни власти постепенно започнали да се обтягат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 37. Разговорът беше се изместил от първоначалната си насока, отношенията в семейството се обтягаха, не се знаеше чия страна ще вземе Драгия. А. Гуляшки, ДМС, 109.
7. Остар. Не се съгласявам; противопоставям се, опъвам се, дърпам се. Прикани Евстатия да слезе. Той са обтягаше и не рачеше. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 20. "Не обтягай се, дяволски сине! Приимай честта, магаре, кога ти я дават!" Така биде доведен Кирдяга в казашкото събране. Н. Бончев, ТБ (превод), 29. И наистина няма нищо друго, което толкова да умори, колкото учителството, когато някой се залови за него не от любова към него, а от нужда или само за пари. Такъв учител все се обтяга, когато е да иде в училището. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 60.