ОБУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от обувам и от обувам се. Особена мъка му съставляваше обуването на обувките и закопчаването на колосаната яка. Г. Белев, КВА, 327. При първото обуване сандалките се скъсаха. △ Столче за обуване и събуване.