ОБУРЀВАНЕ

ОБУРЀВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Преживяване, мисъл, чувство и под., което обхваща, завладява човек с голяма сила. Подир дълги и тежки жизнени обуревания, аз едвам днес успевах да изпълня обета си. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18.

— От рус. обуревание.

Списък на думите по буква