ОБУ̀Т

ОБУ̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обуя като прил. 1. Който е с обувки, чорапи и под. Понякога едната е с разчорлени коси и с голям зъбат гребен в ръка, а другата по корсаж или по фуста, боса с едната нога, а с другата обута. Д. Калфов, ПЮН, 99. Всички не можеха да минат реката по мостчето, та газеха с обути крака, не се спираха. К. Петканов, СВ, 27. Повечето отиваха да спят гладни, неразсъблечени и обути, с изцапани дрехи. П. Михайлов, ПЗ, 44. Сутрин! В град и в село всякой ся събужда / Става, тръгва, кой обут, кой необут. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 11, 184.

2. Който е снабден с обувки и с чорапи благодарение на помощта на някого. Бедната девойка беше благодарна на своята заможна леля, че е обута за зимата в топли боти.

3. Остар. и диал. Който трудно възприема, мъчно може да бъде научен на нещо; тъп, невъзприемчив (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква