ОБУ̀ХВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обухвам и от обухвам се. При обиването на по-голямо количество семена, които се намират в сухи и разпукливи шушулки, отделянето им от последните става чрез овършаване на арман или обухване с пъртове. Гр, 1906, бр. 13-14, 211.