ОБУЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обучавам и от обучавам се; обучение. Трябва да знаеме, че на света няма нищо много трудно, стига само да умее човек да се залавя за работа. Така е и в първоначалното обучаване децата на четмо. ПСп, 1871, кн. 4, 111. [Състезател] 2 започва упражнението, като подава топката на 3 и пресича от външната му страна.. Цел [на упражнението]: обучаване в пресечки, заслон в движение и стрелба в коша. Б. Такев и др., Б, 81. Човек са почудва да вижда слаби момци, от една немощна снажна направа, да дохождат от гимназията яки и силни след няколко месеца обучаване. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19.