ОБУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обуча като прил. Който е придобил системни знания, умения в някаква област; добре подготвен, добре научен. — Видите ли — каза той — какви ги вършат там в окръжията? Обучен войник, пък го пъхнали в обоза. И при това не какъв да е войник. П. Вежинов, ВР, 62. Обучен още от дете по дворцовия етикет на Византия, Методий искаше да разбере какво трябва да прави. Й. Вълчев, СКН, 258. Не биваше да се губи повече ни един кон, защото и сега вече трябваше да се използуват всички запасни коне, та много от конниците щяха да яздят на животни, които нито отговарят на знатността на сана им, нито са обучени както трябва. А. Дончев, СВС, 706. Капудан-паша, яхнал пред цялата си свита, пристигна в Ново село с голяма дандана. Че го и посрещнаха както подобава — нали около топовете бяха не еничари, ами обучените стрелци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 115. И най-силният, и най-обученият гълъб може да бъде сполетян по пътя си от буря или да бъде грабнат от хищна птица. Ст. Дончев, ПНД, 21. Необходимост от обучени специалисти. Обучен корабен екипаж. Обучен ездитен кон.