ОБУЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Лице, което обучава някого на нещо. Който ся обучава на едно художество ся именува рукохудожник или рукоделец. А па който одобрява една наука, именуват го обучител на свободните художества. Е. Васкидович, ПП (превод), 90.