ОБУЩА̀Р

ОБУЩА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който прави или поправя обувки. Някога и тя имала съпруг.. Този съпруг.. не бил лош човек. Бил обущар и то голям майстор. Можел да прави такива обувки, че да не усещаш има ли нещо на крака ти. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 158. Обущарите,.., чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени чивийки. Д. Калфов, ПЮН, 18. С най-видни наши учени артистът [Сарафов] беседваше.., но не по-малко обичаше да се отбива привечер при шивача си, при махленския беден обущар-кърпач или да побеседва с келнера в кръчмицата, със селския млекар, с прислужницата си. Ст. Грудев, ББ, 89. Св. Спиридон е светецът на обущарите. Й. Йовков, ОЧ, 95. В миналото жителите на Трявна са били предимно занаятчии — зидари, кроячи, обущари, резбари. Й. Радичков и др., ГСП, 120.

Списък на думите по буква