ОБУЩАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЩА̀РИН, мн. обущари, м. Остар. сега простонар. Обущар. Влез в железница, в параход: наред с губернатора, с милионера седи обущарин. Ал. Константинов, БПр, 893, кн. 5, 69. Предводителят на тази малка чета, обущаринът Панайот Бояджиев,.., залага своята засада в местността Канлъ дере. Н. Хайтов, Х, 300.