ОБУЩАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЩА̀РСКИ, -а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на обущар, свързна е с обущар или се отнася до обущар. Под същата бяла стена, под която той си седеше, беше обущарското дюкянче на Милоша, сина му. Й. Йовков, СЛ, 78. След това се озова на пазара, като разглеждаше по пътя обущарските фирми, защото трябваше да намери обущарница "Начало" и да помоли да бъде зашита нарочно разпраната му туристическа обувка. Ем. Станев, ВТВ, 21. Бил обущар, и то голям майстор.. Започнали да образуват обущарски кооперации, поканили го да стане главен майстор и той приел. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 158. Всички хора излизаха тичешком от домовете си, между тях беше и един обущарски чирак с кожена престилка и по чехли. Св. Минков, СЦ (превод), 35.

2. Който е предназначен за правене или кърпене на обувки. Това бяха зимниците на къщата или складовете на стария Милонас, бащата на Ангелика, който държеше някъде из чаршиите магазин за обущарски кожи и гьонове заедно с двамата си синове. Д. Талев, ЧГ, 91. Пълното успокоение настъпваше, когато през тънката паянтова стена на къщата долетяваха ударите от обущарския чук на съседа ни. Д. Казасов, ВП, 20. И, предвкусил от блаженството на труда, аз сложих черния каменен бруст, издълбан в дъга, на коленете си, капнах с пачето перо дървено масло и започнах да точа обущарското си ножче. Ст. Чилингиров, ХНН, 175. Конецът биваше прокаран под "пангото", обущарската маса, така, че да не се вижда. Г. Белев, ПЕМ, 83. [Криста] четеше като бясна романи.. Нейната леля ги бе изрязвала от жълтите вестници през трийсетте години, бе ги подвързала с яки насмолени канапи с помощта на шило и обущарска игла. П. Вежинов, НБК, 355.