ОБУЩЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЩЀТА мн., ед. (рядко) обущѐ, ср. Умал. от обуща; обущенца, обувчици. Ще ти направя нови хубави дрехи, ще ти купя обущета и нова кърпа. Елин Пелин, Съч. II, 170. Неговата [на момиченцето] бяла къса рокличка беше без нито една гънка. Обущетата му бяха също чисто бели. Ив. Остриков, ОП, 6.