ОБУЩЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ЩЪК, мн. (рядко) ‑ци, м. Остар. сега разг. Обувка. Аз се закашлях, мама изтърва обущъка ми, а татко впи неопределен поглед в лицето на неочаквания гост. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 47. Татко, види се, го позна по гласа, та затова не дигна глава от обущъка, върху който работеше. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 82.