ОБХО̀Д

ОБХО̀Д м. 1. Обикн. ед. Воен. Действия, обикн. на военно подразделение, целящи да се заобиколи и удари във фланг или в тил противникът или да се обкръжи от всички страни; обграждане. Атаката на тия непристъпни позиции отиваше бавно. Принудиха се да отделят една рота, която да

направи далечен обход. Й. Йовков, Разк. I, 216. И когато долетя вестта, че половината българска войска е тръгнала в обход през планините, ромеите изоставиха Термопилите, стената, бегълците, та се втурнаха на юг към Пелопонес. А. Дончев, СВС, 624. Пробивът бе вече извършен, когато огънят се съсредоточи върху войниците, които извършиха опасния обход на котата, все още отбранявана от хитлеристите. П. Вежинов, НС, 99. Десният му [на неприятеля] фланг беше вече доста напреднал и с обхода, който се силеше да направи, застрашаваше здраво лявото крило на генераловата армия. Ц. Церковски, Съч. III, 132-133. Тия коне се възсядаха при вихрени настъпления или при изненадващи обходи. Й. Вълчев, СКН, 32.

2. Обикн. ед. Воен. Служебно задължение за обхождане на някакви места или пространства с определено предназначение. Граничарите, които се връщаха от обход, свалиха шмайзерите и кожусите. Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. // Воен. Група лица, която изпълнява такова задължение. Нощният обход бе удвоен и навсякъде по кръстопътищата и на най-малките мостчета сложиха караулни постове. П. Вежинов, ВР, 106. Неведнаж Спас идваше на скалата дебнешком, оглеждайки се с тревога дали не го е видял казарменият обход. Д. Добревски, БКН, 13. Накъдето и да се обърнеше — станове от палатки, часови, нощни обходи. Не му дадоха възможност да шари нагоре-надолу, а на часа го спряха и го попитаха към коя част се числи. А. Гуляшки, ЗВ, 39.

3. Разш. Заобикаляне, обхождане. Вече не заобикаляме опасните места. Не правим обход на стръмнините. Бл. Димитрова, Лав., 74. Правеха обход [двамата] на купа водорасли, това беше третият аквариум и улавяха най-едрия екземпляр [риба]. Цв. Чалъков, ЗИК, 11.

4. Прен. Само ед. Вид поведение за постигане на някаква цел по заобиколен начин, чрез заблуждаване на партньора в диалога. Райна го [мъжа си] чакаше на пейката под асмата. Без дори да подозира за писмото, тя беше решила тази вечер с един далечен обход да отвлича вниманието му от истинските си отношения с Матейчо. В. Нешков, Н, 270. Барутният погреб в гърдите му заплашва всеки момент да експлодира. Майката долавя това и прави обход: — Забрави ли, че имаш рожден ден? Не е забравил. Напротив. Бл. Димитрова, Лав., 163. — Ти ли пишеш всичко? — гледа го с коварно присвити зеници началникът на "Бюро преса". — Аз ‑..- А сътрудници нямаш ли? — Имам — отбива обхода му редакторът, — но аз, като редактор, отговарям за всичко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 173. — Никакъв обход — избоботи Квелдулф Острозъбия и сграби меча си. — Никаква хитрост — произнесе Кевкамен и взе меча си, без да прегъва колене. А. Дончев, СВС, 785.

Списък на думите по буква