ОБХО̀ЖДАМ

ОБХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; обхо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С ходене обикалям навсякъде, като посещавам много места или всички кътчета наред на едно обширно място, пространство; кръстосвам, преброждам. Плъзнаха пъдари, пазванти и горски стражари, обходиха целия кър, кръстосваха надлъж и нашир корията. Г. Караславов, С, 64-65. Той [лесничеят] обикаля няколко дни своя район, обходи тия гори. Ем. Станев, ПЕГ, 6. Бежанците пратиха съгледвачи на три страни. Заръчаха им надлъж и нашир да обходят тая земя. А. Гуляшки, СВ, 15. Блазиус Клайнер,.., обходил голяма част от нашата земя, е описал вдъхновено и с голяма любов делата български и природата българска. ПЗ, 1981, кн.10, 2. И в някой тих молитвен отдих / простенва често възглас плах:/ — Света ти, Господи, обходих, / но милостта ти не познах! Т. Траянов, П, 123.

2. Навестявам, посещавам наред всички места или всички части на помещения, части на сграда. Змеят обходи всички осем покои и грабна дъщерите на царицата една по една. Н. Райнов, КЧ II, 31. Те [добруджанците] служиха в полкове, които обходиха всички бойни полета, полкове, които знаеха само победи. Й. Йовков, Разк. III, 141. И целия тоя ден бродихме по долината, та обходихме поляните и бреговете на Струилица. Докато избрахме село на завет. А. Дончев, ВР, 126. Обходихме двуетажния дом, където великият човек е прекарал седемдесет години. Видяхме масата, на която е написал "Война и мир" за шест години. А. Каралийчев, С, 136.

3. За вест, слух, мълва, мит — разпространявам се бързо и по всички места наред и стигам до всички. Още до вечерта новината обходи всички маси: в кухнята има нова готвачка — млада и хубава. Г. Райчев, ЗК, 208. И из селото се понесе нова мълва. Този път тя обходи махалите като мълния. Н. Каралиева, Н, 68. Колкото Али и Евгений да пазеха тайна, слухът за отвличането на Йосиф Соколски беше обходил българите. Ст. Дичев, ЗС I, 53. Вестта я подшушна като секрет един боец на ухото на другаря си. За съвсем кратко време, с бързината на куршум, тя обходи полка и всички — до последния редник, знаеха подробностите: "братушките" се готвели още днес да нападнат селото със своите катюши. Ив. Мартинов, ДТ, 165. Легендата за скръбната му [на П. П. Славейков] орис беше обходила нашата страна и силно беше затрогнала сърцата. Ив. Карановски, БР, 931, кн. 4-5, 167.

4. Правя кръгово движение около нещо, около някакво пространство; заобикалям. Тя скочи от стола мълвяща: — Недей... остави ме... И като обходи масата, изскочи бързо навън. Г. Райчев, Избр. съч. II, 162-163. След кратка почивка при пълна тишина започна обграждането на чифлика. Налагаше се да го обходим от всички страни в голяма окръжност. Д. Жотев, ПМИ, 119. Христо обходи основния пръстен на запаления купол. А. Каралийчев, ТР, 51. Целият VII-а клас, замаян, обходи от всички страни всъдехода. Обходи го и зацъка. Цв. Чалъков, ЗИК, 57. Повиках веднаж, повторих, / с конче си двори обходих, / никой ме не чу, не видя. Ц. Церковски, Съч. II, 175.

5. Воен. Правя кръгово движение около стратегически позиции на неприятеля, с цел да го заобиколя и ударя в тил (гръб) или във фланг; обграждам. — Отблъснахме атаката, господин полковник! Но немците се опитват да ни обходят отляво и отдясно. П. Вежинов, ЗЧР, 201. Някои се върнаха назад, други тръгнаха успоредно на планината, с намерение да обходят фланга на нападателите. Д. Димов, Т, 609. Въображението му рисуваше края на борбата — ще обходят казармите и съпротивата на гарнизона ще бъде смазана. Ем. Станев, ИК III и IV, 463. — А аз ще хвърля главните си сили, тоест почти всичката си конница, срещу неговото дясно крило! Той [Катаколон] очаква, че ще ме обходи, а тъкмо обратното ще се случи. А. Гуляшки, ЗВ, 530. Съвсем неочаквано един византийски отряд обходил Беласица и се явил в гърба на българите. Започнал ожесточен бой, в който българите били разгромени. Ист. VII кл, 29.

6. Обикн. с предл. с и същ. поглед, очи и под. Оглеждам поред, без да пропусна подробностите, нещо, обикн. помещение или съвкупност от много същества, предмети. Той [Йоргов] седеше като на тръни, защото, доколкото можа да обходи с поглед салона, никъде не зърна Катя Хаваджиева. Г. Караславов, Т, 14. Дядо Вълчан ме срещна прегърбен, побелял.. — Къде ти е Найден? — попитах го аз и обходих с очи кошарата. А. Каралийчев, В, 12. Старият, но още здрав и пъргав пъдар дядо Кънчо сбута огъня,.., отхлупи закипялото бобено гърне, сместено при едина край на жарта и стана да обходи с поглед още еднъж поверената му хорска мъка. Ц. Церковски, Съч. I, 7. Когато изправи глава, очите ѝ [на Сара] обходиха за миг пъстрото море от плащо‑

ве, свещенически одежди и позлатени ризници. Ст. Загорчинов ДП, 254. Погледът на българина обходи приемната, върна се на патер Евгений и на гърка, отново блесна към вратите, към завесите. Ст. Дичев, ЗС II, 275. обхождам се, обходя се страд. По-голямата част от тях [немците] се запътиха по равнината към гарата, а други тръгнаха към тресавището, мислейки, че последното бе малко и можеше да се обходи бързо. Д. Димов, Т, 614. Нивите му, ливади, лозя око ги не хваща, с кон се не обхождат. П. Тодоров, И I, 13. По останал от турско време обичай нощем градът се обхождаше от пазванти (нощни пазачи). Д. Казасов, ВП, 20. Главният обект на турската защита бил Арабаконашкият проход — силно укрепена отбранителна позиция. Да се предприеме срещу прохода фронтално нападение било невъзможно, затова се наложило той да се обходи. ВН, 1961, бр. 2601, 4.

ОБХО̀ЖДАМ СЕ несв.; обхо̀дя се св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с обст. поясн. Отнасям се по един или друг начин с някого; държа се. — Аман, дядо хаджи,.., и слова ще ви сказвам, ще ви поучавам, сал да има от владишките гонения кой да ме запази, да не слушат него, а да гледат аз как ще се обхождам. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. С покана / при всеки гостенин тя спираше, / стопана там укорявайки шеговно, че не знай / той с гости как да се обхожда и нехай / ядат ли или не, какво им се харесва. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 171.

Списък на думите по буква