ОБЦИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЦЍДА ж. Остар. и диал. Обсида. Бачо Иван Арабаджията,.., дялал пред скромната си къщица букова обцида. З. Стоянов, ЗБВ I, 280. Ний ще забележим няколко от тях [употребавани от Гюзелев] думи, те са: кът,.., колело, обцида, наплата, спица и др.т. и др.т. Ив. Богоров КП, 1875, кн. V, 5.