ОБША̀РВАНЕ

ОБША̀РВАНЕ1, ср. Разг. Отгл. същ. от обшарвам1 и от обшарвам се1. След редовното сутрешно обшарване на двора кучето се опита да излезе на улицата.

ОБША̀РВАНЕ

ОБША̀РВАНЕ2, ср. Рядко. Отгл. същ. от обшарвам2 и от обшарвам се2. Скоро е допуснато обшарване на някои прежди [в "Руно"]. ВН, 1959, бр. 2521, 2.

Списък на думите по буква