ОБЩЕЖИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЕЖЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до живеене съвместно с други хора в някакво общество, при спазване, следване задължително на определени норми, ред. Человек е животно словесно, .. Той е общежителен, сиреч принуден е да живее наедно с подобните си, за да развива ума си и да намерва помощ в нуждите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 25. Той беше натура общежителна и жедна за вълнение и деятелност. Ив. Вазов, Съч. VII, 12. Человек, ако и да е личност отделна, самостоятелна, но той е същество общежително. ПСп, 1876, кн. 11-12, 21. Сяка партия ище нейното да стане, на нейната да са сбъде ..; духът на партизанството преобладава над общежителния дух. Г, 1863, бр. 6, 44. // Стесн. Който е свързан с общ живот на монаси в манастир. А в Москва последователите й [на безпоповщината], незабележителни до 1771 г., ся усилили през чумовото, като направили в Рогожкото Ямско село общежителния монастир — Рогожки гробища. Д. Душанов, ИПЧ, 218. Мнозина от общежителните братя монастирски [в Рилския манастир] и отшелници, които живеяли уединен живот по пустинята, угодили Богу в конец и просияли като светила в постническия живот, подобно учителю и первонаставнику своему преподобному отцу Йоану. Н. Рилски, ОМР, 22-23.

— От рус. общежительный.