ОБЩЕЖИТИЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЕЖЍТИЕН, ‑ийна, ‑ийно, мн. ‑ийни, прил. Индив. Който е присъщ, свойствен на лица, живели в общежитие (във 2 знач.). Изведнъж като по даден знак извихме глави към вратата. Типичен общежитиен рефлекс. Бл. Димитрова, ПКС, 26. По общежитиен навик се мъчех да вляза в кожата на шофьора, потъмняла от ветрове и прах. Бл. Димитрова, ПКС, 244.