ОБЩЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЩЀСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до общество (в 1 знач.). Съвременното обществено устройство е било много пъти обвинявано, задето причинява смъртта на милиони хора от глад, от социални болести, от лоши условия и липса на лекарски надзор. О. Василев, ЖБ, 58. През свободния и жив разказ на писателя историк се вижда нашето историческо развитие, предопределено от онова сблъскване на класовите сили, което е давало съдържанието на обществения живот през първите години след Освобождението. С. Радев, ССБ I, 14. Общественото разпреде‑
ление на труда [в старобългарското общество] и размяната не бяха стигнали дотам, че да превърнат българското стопанство в едно цяло. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Обществено явление. Обществено производство. Обществени проблеми. Обществени взаимоотношения. Обществено развитие. Обществен ред. // Който засяга, обхваща, насочен е към много или всички членове на обществото. Всеки мислещ ум у нас със загриженост следи развитието на едно обществено и народно зло, на което всеки се плаши от сетнените,.. Паническият страх от труда! Ив. Вазов, Съч. Х, 121. В трето действие става необикновено обществено бедствие,.. Градът гори. Т, 1954, кн. 2, 62. Законите за полицията гарантират обществената сигурност. △ В интерес на обществената безопасност. Обществена полза. // За наука, изкуство — който съдържа и разработва свързани с обществото теми и под.; социален. Пиер Крижанич,.., пристъпва към политическата и обществената карикатура с пълни и здраво усвоени изразни средства. Ал. Гетман и др., СБ, 72.
2. Рядко. Който е част от обществото, неделимо свързан с него. — Въпросът се свежда до това, дали ние, родителите, ще изваем от своето дете едно обществено или едно себично същество. Б. Болгар, ОП, 35. — Човек е обществено животно и цялата му будна деятелност е политическа. Ал. Гетман и др., СБ, 160. Дългът се изгражда върху обществената природа на човека. Мор. пр VIII кл, 19.
3. Който се отнася до разпределението на индивидите в обществото по богатство, занимания, власт и под.; социален. Народът във всичките си обществени слоеве остая дълбок националист. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 8-9. Макар да бяха почти от един обществен ранг, този неочаквано дошъл валия плашеше мютесарифа. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Той не беше вече слабичкият, объркан и непохватен студент. Беше добил известност, имаше добро обществено положение. Л. Дилов, ПБД, 94. Синът разбираше стария си баща, който с мъка го поддържаше в университета. Последна година му оставаше, за да го види издигнат на най-високата обществена стълба — лекар! Г. Караславов, Избр. съч. I, 74. Обществени класи.
4. Който е, принадлежи на обществото, на всички или на значителна група негови членове. Противоп. частен, личен. В голямата отговорност на Апостола към обществените средства, в естествената скромност и простота на неговия живот няма нищо външно, показно. Ив. Унджиев, ВЛ, 205. Обществена собственост. Обществено имущество.
5. Който се създава, за да задоволява конкретни нужди на цялото общество или на част, групи от него. Противоп. частен. — Знаете ли, че тук не е кучкарница, а обществено учреждение? Св. Минков, РТК, 196. Оставил е поръка на своите ближни да отстъпят родителския му дом за някое обществено заведение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Библиотеката на Рилския манастир имала голям брой ръкописи, но голяма част от тях са изчезнали, а други са пръснати из разни обществени библиотеки. Б. Ангелов, ЛС, 150. — Между вещите на жертвата бяха намерени дамска чантичка .. и бележка, издадена от обществена пералня номер единадесет. Й. Попов, БНО, 123. В Габрово имало обществени фурни още в началото на осемнадесети век. Ив. Коларов, Е, 36. Обществени приюти за бедни. Обществена кухня. Заведения за обществено хранене. Обществена телевизия. Обществено предприятие. Отпускане на обществен кредит. // Който се осъществява от държавни институции за нужди, в полза на обществото или групи от него; социален. Противоп. частен, личен. А безработните .. тук са много. Общественото подпомагане не е достатъчно. Кр. Белев, З, 24. Общественото благоустрояване [в селата Куково и Ритла] също бе извършено културно и със замах. Т. Данаилов, РВ, 10. Фонд обществено осигуряване подпомага трудещите се, които не могат да работят. Обществено строителство.
6. Който служи, върши се за благото на всички или на много членове на обществото. За да направим вестника ни истински обществен орган,.., ние още от първия брой открихме специален отдел "раждания и умирания". БД, 1909, бр. 5, 2. Обществената задача това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Д. Немиров, Д №9, 75. В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Д. Димов, Т, 136. Обществени заслуги. Обществена мисия. // Който се проявява по отношение на другите, на обществото. Общественото чувство у Кьор Хасан беше много тънко. Пред общинското управление направи градинка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 356. Макар и замогнал се, Стойко Савов се отличавал от другите чорбаджии със своя демократизъм и с обществената си отзивчивост. Н. Ферманджиев, РХ, 20.
7. За човек — който действа, работи за, по отношение на обществото, в негова полза или вреда. Тука в тоя постоянно съвместен труд .., още по-добре разбрах и оцених Величкова, като обществен деец и като човек. К. Величков, ПССъч. I, IХ. В стихотворението си Микел Анжело аз съм се опитал да изобразя борбата и прозрението на художника — някогашен обществен
борец. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 33. И когато взема сюжети от съвременния живот, както е с комедията "Криворазбраната цивилизация", Войников .. иска да бъде преди всичко обществен възпитател — "да поправи грешките и недостатъците, вмъкнати в общежитието". Г. Константинов, ПР, 16. Разкриващ се като обществен хищник, той [бай Ганьо] предизвиква дълбоко отвращение. Лит. ХI кл, 20. Обществен труженик. Активна обществена деятелка. Обществен паразит. Обществени аферисти.
8. Който се осъществява, върши от големи групи от обществото. Заповядвам в сичките джамии да станат обществени молитствувания. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 327. Организиране на общестен натиск за признаване на амнистията. △ По време на икономическа криза се повишава общественият контрол при раздаване на социални помощи. Обществени борби. // Който се състои от членове на обществото, обединени доброволно, за да работят без заплащане за една обща цел. Точното и неотклонно спазване на законите и на останалите правни актове от органите на държавата и обществените организации, от длъжностните лица и гражданите осигурява стабилен правов ред. Мор. пр VIII кл, 90. Обществено сдружение с идеална цел.
9. Който става, осъществява се пред или с участие на много или всички членове на обществото. Затова решили да ме съдят публично, на събрание. .., на това събрание щял да ме съди обществен съд. А. Гуляшки, ДМС, 147. Макар да нямаше Дом на кинодейците, често се устройваха обществени обсъждания на сценариите. ЛФ, 1957, бр. 4, 1. Представи си, тая вечер ще бъда на обществен бал, даден с патриотическа цел. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 41. Тържественият ден и начинът, по който Левски се отказва от дяконството, не са избрани случайно. .., вероятно той е предвидил обществения ефект на своята постъпка. Ив. Унджиев, ВЛ, 62.
10. Който е присъщ на обществото, характерен за обществото, схващано като един цялостен субект, едно същество. Обществената мисъл, чийто най-ярък изразител по това време е Раковски и обстоятелствата, които се слагат в самия живот на Левски, определят първия момент в неговия светоглед. Ив. Унджиев, ВЛ, 57-58. Това беше в духа на времето и в характера на самия Страшимиров: да вземе позата на изобличител на съвременните нрави, да се представи защитник на обществената съвест. М. Кремен, РЯ, 500. Станах морализатор .. на обществените пороци и с тая цел поглеждах и под леглата на хората. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 124. Законите, които тласкат развитието на обществения организъм, отреждат известно място и на модата. Р, 1926, бр. 213, 2. Обществени нужди. Еволюция на обществения дух. Обществени идеали. Обществени симпатии. Обществени дрязги. Обществено настроение. // Който се споделя, изразява, приема от широки маси, от много или от всички членове на обществото. Общественото мнение на града се оформяло тук [в кафенето]. Ив. Коларов, Е, 26. Придошли от Видин,.., Габрово и други места отсам Дунава, те [българските търговци] натрупвали не само значителни .. богатства, но добивали и образование, което им позволявало да се ползуват с обществено признание и да бъдат фактори в държавата. М. Арнаудов, БКД, 8. В песните за момъка и момата не става никъде дори дума за осъдителните от обществена гледна точка отношения на двата пола. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 38. Липсваше му [на списанието на Ив. Андрейчин] обществен авторитет; името му не беше обединяващо. Ив. Богданов, СП, 217. // Който важи, валиден е за членовете на обществото или се спазва от тях. Често човек добива нужда да се отстрани за минута от мълвата и суетата на града;..; да крачи охолно,.., без да бъде принуден на всеки миг да се подчинява рабски на тиранията на обществения етикет. Ив. Вазов, Съч. VIII, 159. Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации, стига само те да не са против държавния и обществения ред. Обществени норми на поведение.
11. Като същ. общественото, мн. няма, ср. Дейност, цели, собственост и др., които се отнасят до обществото, свързани са с всички членове на обществото. Противоп. личното, частното. Той [поетът Фурнаджиев] успява да обедини и да слее в неразривно творческо единство личното с общественото, интимните с гражданските вълнения. ВН, 1962, бр. 3256, 4. — Нали я знаете [Кичка] — щом опре работата до общественото, бяга — каза стрина Дона ехидно и като дръпна избелялото перде, скри се зад него. ВН, 1960, бр. 2769, 4.
◊ Обществен строй; обществена формация. Истор. Обществено-икономически строй; обществено-икономическа формация. Феодален обществен строй. Капиталистическа обществена формация. Обществена безопасност (съкр. обществената). Остар. 1. Политическата полиция в България от 1907 до 9. IХ. 1944 г. После приближи [агентът] към Евтим,.. и отдалеч му посочи някаква значка: — Обществена безопасност! Момъкът кимна с глава. О. Бояджиев, П, 108. — Тоя тип, шефът на обществената, никога не си цапа ръцете — и защо, има си хора за това! В. Андреев, ПР, 192. 2. Здание, където се помещава тази институция. Чета и не вярвам на очите си: викат ме в обществената безопасност, стая нумер три! Н. Хайтов, ДР, 141. — Добре —
отвърна машинално Методи Ников,.. — Кое е добре? Че са ги пребили в обществената ли? — промърмори инвалидът. М. Грубешлиева, ПП, 208. Обществена опасност на деянието. Юрид. Обективно качество на престъпление, което се свързва с увреждане или застрашаване на обществото, държавния строй или на личността и правата, интересите на гражданина. Обществени науки. Обобщено название на съвкупността от различни науки, които се занимават с въпросите и закономерностите за същността и развоя на обществото, като разглеждат неговите политически, правни, морални, религиозни, философски възгледи, обществената психика, идеологията и др. За четене на лекциите .. са привлечени .. и преподаватели по обществени науки. РД, 1950, бр. 205, 2. Обществено място. Място (улица и под., учреждение, културно заведение, транспортно средство и др.), предназначено за задоволяване на културни, политически и под. нужди и определено специално от обществото да се ползва (безплатно или срещу заплащане) от всички негови членове. — Културният човек трябва да бъде сдържан и учтив на обществено място. П. Вежинов, ДВ, 11. На обществени начала. 1. Обикн. за работа, труд — който се върши доброволно, без всякакво заплащане, обикн. в полза на цялото общество. До нея година читалищната работа се вършеше на обществени начала. Но ето че дойде нареждане да се назначи секретар на читалището с цел да се подобри дейността на това културно огнище. Ем. Робов, ХВ, 7. Един от запалените му [на Манол] съмишленици беше Тодор Кавракиров, пенсионер, който работеше на обществени начала като заместник-кмет на града. Р. Михайлов, ПН, 76. 2. С участие на труд, средства и др. на много членове на обществото ( а не на държавата) без заплащане. Храмът се строи на обществени начала.