ОБЩЕСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЩЀСТВЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Съвкупността от лица, граждани на някоя страна или населено място, обикн. като активни свидетели или участници в нещо. Блестящият [художник] биде веднага назначен за завеждащ галерия,.., ежегодно изненадваше обществеността с нови изложби. Р. Ралин, ВМ, 49. Открито, задълбочено и принципно се разглеждат проблемите, чието цялостно изяснение ще стане на самия конгрес. Така обществеността и литературните среди се подготвят за творческа работа през време на конгреса. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Обществеността носи отговорност за правилното възпитание, без с това, разбира се, да се освобождава семейството. НК, 1958, бр. 6, 1. // Обикн. със съгл. опред. Съвкупността от лица, граждани, които влизат в групата, назована от определението. Обществеността в Стокхолм заговори за България още вечерта след мача. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. Стоян Загорчинов беше един от редакторите на вестник "Литературен фронт". Новата писателска общественост го изтласкваше в първите свои редици там, където бе неговото истинско място. Е. Каранфилов, Б III, 214. Васил съзерцава стъкълцето и страда. Пред очите на кварталната общественост страда. Г. Друмев, УКР, 7. Тя [Зорка Йорданова] ще представлява българската театрална общественост на тържествата по случай откриването на новата сграда на Бургтеатър във Виена. ВН, 1955, бр. 244, 2. Културна общественост. Научна общественост.
2. Книж. Качество, способност да се откликва на нуждите, изискванията на обществото (в 1, 2 и 3 знач.) и да се поддържа непрестанна връзка с него. Изникват и музеите като най-голямо доказателство за обществеността на изкуството през всички епохи на човешкото развитие. Ал. Гетман и др., СБ, 79. Никой няма онази жива връзка с нашия народ, която намираме при един П. Р. Славейков, Хр. Ботев,.. и др. Много прав
беше за това Т. Г. Влайков, когато изтъкна в една своя сказка пред членовете на писателския съюз, че липсата на достатъчно общественост е ахилесовата пета на днешния български писател. СбЦГМГ, 387-388. Освен изискванията за общественост Минчев поставя на поетите от своето време и изискване за съвременност. Ив. Богданов, СП, 151.
3. Остар. Обществена изява, дейност. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата. .. Те заживяваха свободно,.., едва след слънчев залез .. Тогава те влизаха и в течение на живота през деня,.. Но и тази им общественост не минаваше без домакинска работа. Ст. Чилингиров, ХНН, 71.