ОБЩИНА̀

ОБЩИНА̀ ж. 1. Административно-териториална единица, орган на местното самоуправление на селище, начело с кмет. Околийският началник назначи татка за секретар-бирник в една доста отдалечена селска община. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 111. В Ичера се гледало дело — съдели се общината и държавата за гора. Н. Ферманджиев, РХ, 48. Държавните органи се делят на централни и местни. Докато първите разпростират своята дейност върху цялата територия на страната, вторите действуват само върху териториално ограничени нейни части — .., община. Б. Спасов и др., МП, VIII кл, 70. За освобождение от такса се подава .. отделна молба, към която се прилага свидетелство за бедност, издадено от общината. БД, 1909, бр. 31, 1. Столична община. Писар в общината. Финансов ревизор по общините. // С прил. голям. Такава единица, властта на която се простира върху няколко селища. Дойде новият кмет в село, посрещнаха го селяните с нови надежди и с радост, защото селото им става голяма община. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Столична голяма община.

2. Сградата, в която се помещава администрацията на тази институция. Намериха го заспал на пейката пред общината. Елин Пелин, Съч. I, 220-221. Спря пред община‑

та и, доколкото можеше да се долови, поколеба се да влезе ли, или да не влиза. Г. Караславов, СИ, 32. Манол започваше да се отегчава. Яд го беше, че днес не идваха никакви посетители в общината. К. Калчев, ЖП, 331.

3. Истор. Племенна и семейна общност, изградена върху кръвнородствени връзки, която през време на Първата българска държава се обособява като отделна административна единица, начело със старей, княз или кмет, а по-късно по време на османското владичество се превръща в черковно самоуправляващо се тяло. Когато славяните минаха великата река Дунав и се заселиха между трите морета — .. те всички живееха на родове и общини, тъй както бяха живели от хилядолетия. А. Дончев, СВС, 63. Весело е било някога по тази земя, защото пасбищата били общи, на целия род, на общината, и никому не идело наум, че можело да бъде другояче. А. Гуляшки, ЗВ, 7. Що се отнася до организацията на славянската войска,.. може с пълно основание да се предполага, че родът като основна клетка на обществото, е играел важна роля при нейното изграждане в периода на родовата община. ТВ I, 15.

4. Остар. Общност, общество (в 3 знач.) Морална почти длъжност се е налагала на г. Балабанова да посвети в книгата си няколко страници за българската колония или по-право на българската община в Цариград. К. Величков, ПСъч., VIII, 276. Изкуственото разделяне на религиозно-етнически общини,.., особените привилегии, с които разполага християнската буржоазия .. създават предпоставки за обтягане на отношенията. М. Миланов, ТМП, 62. Еврейска община. Турска община. Гръцка община.

5. Остар. Обикн. с прил. църковен. По време на османското владичество — териториална единица, която след изгубване на публичноправните си функции е станала черковно самоуправляваща се общност. Борис написа молба до Преспанската църковна община да го условят за учител и го условиха за класното училище. Д. Талев, И, 35. // Със съгл. опред. В периода на османското владичество (или малко преди това) — селище, обособено официално като административна единица с определени задължения към държавата. Още от Търновското царство Етрополе бе войнишка община, със задължение да пази пътя през Стара планина. П. Мирчев, Е, 16. След падането на България властта е задължила някои села да извършват военна служба — те са тъй наречените войнишки села. Всъщност, то са военни общини, учредени още преди окончателното падане на нашето отечество. Б. Пенев, НБВ, 4-5.

Списък на думите по буква