ОБЩИНАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩИНА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Чиновник, служител в община (в 1 знач.). Стените бяха облепени с разни обявления; общинарите — гологлави, с писалки зад ухото, със зелени папки в ръцете — придрасваха из коридора и не поглеждаха към никого. Ил. Волен, МДС, 68. Всяка година избираха нова своя община, която ръководеше народните работи и общинарите бяха повечето от еснафите и от по-младите граждани. Д. Талев, ПК, 25. От смъртта на великия Апостол до Освобождението са били изминали само пет години и ако софийските общинари са проявили макар и малко грижа, могли са да научат мястото [на гроба на Левски]. Н. Ферманджиев, РХ, 114. // Разш. Остар. Член на управата на община (в 5 знач.). Кир Апостол ефенди отишол в града, та ме обадил на членовете в черковната община. Повикаха ме и аз отидох да ме съдят. Всички общинари седяха наред. М. Кънчев, В, 271.