ОБЩИННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЍННИК, мн. ‑ци, м. Остар. Член на родова община, присъща на родовообщинния строй. Общите земи се разкъсваха на парчета. Вождовете, доскоро равни на всеки прост общинник, почнаха да забогатяват. А. Дончев, СВС, 63. При разпределянето на земята и на военната плячка старейшините и племенните вождове присвоявали по-големи и по-ценни дялове. Така те забогатели, а мнозинството общинници станали бедни. Ист. V кл, 1980, 260.