ОБЩИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. — лни, прил. 1. Който проявява склонност, който обича да общува, да разговаря, да се среща с други. Философът каза, че макар да е философ, той е много общителен човек и никак не може да живее повече от два дни, без да влезе в тесен контакт със съседите си, където и да се намират — във Франция, България или Занзибар. И. Петров, ПР, 124-125. Въобще, той не бе много общителен човек, мъчно понасяше нови познанства и ги отбягваше. Ст. Загорчинов, Сб??СЕП, 369. Домът на родителите ми, които бяха общителни хора, беше, както се казваше, "отворен". Идваха много гости. Б. Георгиев, СбЦГМГ, 131. // Разш. За животно — който не се плаши и приема общуване с хора или други животни. Отвсякъде се чуваха флейтовите надпявания на косовете. Тук те са тъй много и тъй общителни с хората, както у нас синигерите. П. Славински, МСК, 79. Жирафите са извънредно дружелюбни и общителни животни и често се движат "в компания" заедно със зебри, антилопи "гну" или щрауси. К, 1963, кн. 3, 9.

2. В който се съдържа или проявява това качество. — Тук се чувствувам, кажи-речи, по-добре, отколкото в собствената си къща — рече той. .. Като вдовец с отраснали, задомени деца, общителният му нрав не го задържаше дома. Ст. Дичев, ЗС I, 287. Емил Шекерджийски беше обаятелен човек .. Добре сложен, строен,.., живи, пронизващи, но общителни очи. В. Андреев, Р, 69.