ОБЩИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ср. Качество на общителен. Председателят .. блестеше с общителността си и с умението си да предизвиква обич у хората. А. Гуляшки, СВ, 251. С тая блага реч и с това едва ли не християнско благодушие Петко беше неузязвим. С общителността си и с обичта към хората той разтваряше и най-коравите сърца. Ст. Даскалов, СЛ, 121. Общителността на Хук се отразила даже и в неговия дневник, в който се споменават повече от стотина кафенета и кръчми, които той посещавал. Ив. Въжарова, ИН (превод), 71.