ОБЩООБРАЗОВА̀ТЕЛЕН

ОБЩООБРАЗОВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който дава задължителния минимум от системни познания по основните науки, необходим на учещия, за да продължи образованието си по нататък или при упражняването на професия, която не е висококвалифицирана. Хиляди общообразователни курсове, вечерни и неделни училища, читалища, кооперации и народнополезни инициативи дължат своя живот и развитие на народното учителство. Д. Казасов, ВП, 139. Курсистите от техникума, освен кабинетите по общообразователните предмети, имат отлична лаборатория, която им осигурява пълни научни условия за работа по винарство и винарска химия. ОФ, 1955, бр. 3451, 2. Трябва да се предвиди построяването на 20 спортни зали в общообразователните училища. НС, 1958, бр. 43, 4.

— Друга (остар., книж.) форма: общеобразова̀телен.

Списък на думите по буква