ОБЩОЧОВЀШКИ

ОБЩОЧОВЀШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до всички хора, който е, присъщ е, свойствен е на всички хора, на цялото човечество, насочен е към всички. Тези привидения той [Яворов] е възсъздал словом в цял ред малки стихотворения, в които, под булото на символа са изразени лични настроения, но тъй обективно е смогнал да ги възсъздаде той, че от лични те са станали общочовешки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 178. Нашата народна приказка повече отколкото всеки друг вид черпи мотиви из общочовешката съкровищница на народното творчество от този род. Б. Ангелов, ЛС, 68. "Аз ще целуна твойта светла дреха и утрото на празника ни пръв с корални капчици димяща кръв". ("През бурята"). В тая тиха прощална целувка .. блика повече любов, отколкото във всевъзможни еротични сбирки, и тази нежна любов се слага пред жертвеника на общочовешката любов. Г. Бакалов, Избр. пр, 348-349. Достигналите до нас гръцки трагедии, със своето богато откъм общочовешки идеи и страсти съдържание,.., са привличали човешкия дух. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 4-5, 142. Общочовешки въпроси. Общочовешки идеали. Общочовешко щастие. Общочовешки духовни традиции. Творби с общочовешко значение.

2. Като същ. Обикн. членув. общочовешкото, само ед., ср. Качества, прояви, проблеми, които са присъщи, свойствени на всички хора, валидни са за цялото човечество. За да достигне до общочовешкото, Майстора изучава националното в неговата дълбочина. Е. Каранфилов, Б III, 79. Така бяха увлечени повечето артисти още с първите репетиции на "Три сестри", завладени от страстния хуманизъм на Чехова,.., от неговата поезия,.., която е отражение на мислите и чувствата на своя век и в същото време разкрива трайното, общочовешкото у човека. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24.

Списък на думите по буква