ОБЩУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. С предл. с. Създавам, поддържам връзки, взаимоотношения с някого, разговарям, срещам се с някого; контактувам. Йовков беше затворен човек и живееше много уединено. Не общуваше с никого — нито с румъни, нито с българи. Й. Стратиев, Сб??СЕП, 383. Той [Валери] и не искаше да има някой друг, той само с баща си можеше да общува. Ал. Томов, П, 130. На всички приеми присъствуваше и Евгений, колкото и до късно да траеха. — Да се учи, да не бъде див пред хората, да свикне да общува с интелигентни и интересни хора! П. Спасов, ХлХ, 180. И заразен от красноречието на събеседника си, той приказваше по-високо и по-разпалено отколкото обикновено, защото всички ние се влияем от хората, с които общуваме, нагаждаме се към техния език и говор. А. Дончев, СВС, 29. Общувам с интелигентни хора. Общувам с народа. // Разш. С предл. с. Влизам или се намирам във връзка, досег, допир с някого или нещо; контактувам. Остава ни само да общуваме с природата, да търсим нейната близост. Й. Радичков, СР, 73-74. Общувам повече с книгите, отколкото с хората.