ОБЪРДО̀ЧВАМ

ОБЪРДО̀ЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; обърдо̀ча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. Омърлушвам се, оклюмвам. — Поне ти бъди доволен, какво си се обърдочил? Ти най-много си виновен за всичко — обърна се той към Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 429-440.

Списък на думите по буква