ОБЪРКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀РКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от объркам и от объркам се като прил. 1. Само мн. За нишки, конци и под. — който е без ред, порядък, който се е оплел, заплел безредно един в друг; заплетен, оплетен. Мария сръчно заоправя обърканите нишки. К. Петканов, СВ, 33. // Ед. и мн. За кълбо, гранче и под. — нишките на който са оплетени, заплетени. Объркано гранче. Объркана прежда. ^● Обр. Навред объркани кълба мъгла. / Люлей се утрина със счупени крила. К. Христов, ЧБ, 199.

2. Който е без ред, при който отсъства определена, обичайна последователност; безреден, разбъркан, неподреден. Чуха се пак шпори, объркани крачки и в стаята влезе подпоручикът. Й. Йовков, ВАХ, 61. Далечни, объркани гласове се блъскаха в ушите му [на дядо Костадин] и шумяха като разбесняла се река из китно поле. К. Петканов, СВ, 218. Слепоочията на Никола Гълъбов чукат в объркан ритъм. К. Странджев, ЖБ, 147. За да не заспя на важните и на обърканите завои, разсичах ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 112. Объркани записки. Объркан маршрут.

3. Прен. Който е лишен от организираност, системност, хармония, в който няма необходимия и обичаен ред, яснота, закономерност на явленията. — Да ти кажа ли аз тебе, даскале, — объркана държава, изгубен народ сме ний, и верселям! Пладнешки хайдути, грабители, хайлази и некадърници са се настанили, като почнеш от най-горе, че до разсилния. Чудомир, Избр. пр, 61. В усойните и диви гори човек можеше да очаква всичко, особено в едно объркано време. Д. Фучеджиев, Р, 42. — Всичко е объркано, всичко е с главата надолу! Един Лихтенфелд е поставен тук да рови тютюневи листа, а пристави от полицията стават легационни съветници! Д. Димиво, Т, 211. Разбираш цялата нелепост / на този див, объркан свят. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 57.

4. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; грешен, сгрешен, сбъркан. Освен това, проверените предприятия допущат да се експедират прежди с неточни и объркани номера. ОФ, 1950, бр. 1813, 2. Объркани букви. Объркани препинателни знаци. Объркани параграфи.

5. За човек — който не е в състояние да разсъждава логично, да съобразява, за да може да действа правилно. — Камен няма да се подчини на татковите недомислия. Нали, Камене? Ти си умен, ти виждаш, че татко е много объркан. Д. Немиров, В, 39. Кукена се чувствуваше объркан. Колкото пъти се е случвало да разговаря с Нанашки, никога не е могъл да се измъкне от неговите словесни лабиринти. П. Славински, ПЗ, 109. Наполеон III бил напълно объркан от хитрите дипломатически ходове на Бисмарк и оставил Прусия да разгроми Австрия и да образува Северогерманския съюз. Ист. Х кл, 1951, 103. // В който се проявява, се съдържа невъзможност, неспособност за правилно разсъждаване, за логичност. Има объркани понятия за нещата. // Обикн. за човек — който е изгубил самообладание и не знае, колебае се как да постъпи и какво да мисли вследствие на нещо неочаквано, поради силно вълнение, преживяване и под.; смутен, сбъркан. Като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени. Д. Талев, И, 589. Той искаше да каже нещо, искаше, смутен и объркан от тази нежност, да се отдръпне, но радостта му внезапно събуди скривания през дългите дни и месеци копнеж за дома, за тази топла, незаменима прегръдка. Ст. Дичев, ЗС I, 255. Една дребна тревичка с листенца на детелина изведнъж откри истинска стрелба по мравките. Малките ѝ семена излитаха като куршумчета от кутийките си и биеха в мравешките редици. Смутени, объркани, мравките се пръснаха безредно. П. Бобев, ЗП, 20-21. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните "поради амнистия". К. Странджев, 126.

6. Прен. За чувства или мисли — който е противоречив, смесен, неясен и поражда нерешителност, колебание при някакви действия. След един час Стотелов излезе от дома на графа с объркани чувства на смътна надежда, потиснат страх и едва сдържана

омраза против всичко и всички. Д. Добревски, БКН, 152. — Как е Аликс? — .. — Все така, но намерихме нови лекарства. .. А настроението изобщо? — Доста объркано, особено между военните. Д. Димов, Т, 534. От прозореца на килията [Давид] рисува великолепен пейзаж — .. — и прави един автопортрет, който много добре показва обърканото душевно състояние, в което се е намирал. Хр. Ковачевски, СК, 53. Мислите ми са объркани. Т. Влайков, Пр I, 328. // Който съдържа или изразява такива чувства. Докато Емануилов бързо четеше, Домна можа да го огледа, него и стаята му, пък и да се поуспокои, защото беше почукала на вратата с объркано, разтупано сърце. Б. Болгар, Б, 81. Тръгна между тях [агентите], а железничарите,.., извръщаха глави, за да не срещнат объркания му поглед. Н. Антонов, ВОМ, 8. Объркан израз на лицето.

7. Прен. За реч, разговор — който е лишен от последователност, яснота, вътрешна логика или точност; неясен, несвързан, непоследователен. Слугата приседна на един от столовете и започна да разказва, като все още заекваше от страха и вълненията. Разказът му беше заплетен и объркан, грешеше често имената и времето. П. Вежинов, ВП, 28. — И ако ти с тази проста свирка свириш така, че човек се забравя, със свирката, която ще ти подаря, ти ще свириш още по-леко и по-вдъхновено. Орфей смутолеви, че той свири добре и с дървената си свирка, но думите му бяха така накъсани и объркани, че никой не го разбра. Г. Караславов, Избр. съч. V, 278-279. След това [литературно четене] щеше да има, разбира се, банкет в Караколевото ханче, където четците щяха да започнат неясен, объркан разговор. Ч. Шинов, БС, 42.