ОБЪРНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪРНУ̀ВАМ, ‑аш, несв. (диал.); объ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. объ̀рнат, св., прех. Обръщам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЪ̀РНУВАМ СЕ несв. (диал.); объ̀рна се св., непрех. Обръщам се. Видул, кат от сън разбуден, / се обърнува зачуден. Ив. Вазов, В, 21.