ОБЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; объ̀рша, ‑еш, мин. св. объ̀рсах, св., прех. С бърсане премахвам изцяло мръсотията, влагата или нещо друго от повърхността на нещо; избърсвам, изтривам. — Дай по-скоро бирата! — Джупуна сне сламеницата и обърса потта от челото. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Матеев извади кърпичка и внимателно обърса лицето на сина си. Д. Калфов, Избр. разк., 343. — Обърши си носа и тръгвай да ти купим опнати дрехи, та да заприличаш на гражданче! Чудомир, Избр. пр, 177. Най-напред обърса с мека кърпа екрана на телевизора. △ Два пъти седмично обърсвам лакирания паркет с влажен парцал. обърсвам се, обърша се страд. и възвр. Стоян викна още от прага: "Жено, дай кърпа да се обърша." Д. Талев, ЖС, 407. Анастаси махна мръсната кърпа и попипа порязаното място. Кръвта оцапа ръката му, той я тръсна и се обърса в панталона. Ем. Станев, ИК III и IV, 304. Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. Елин Пелин, Съч. V, 82.

◊ Обърсвам / обърша един някому. Разг. Грубо. Удрям някому шамар, плесница. — Пипнаха го [Спас] едва третия ден,.. Бяха двама. Висок и нисък. Първо му удари шамар високият. После му обърса един ниският. В. Цонев, ЕВ, 69. Обърсал ми с губера гурелите. Диал. Женен съм, не съм ерген.