ОБЪРТАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪРТА̀ЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Двете страни на нива или кооперативен блок, където орачът (тракторът) обръща при оране, а сеячът — при сеене. Турчинът мина край двама лясковчани, които оряха стотина-двеста разкрача далеч от пътя наблизо един до други и които, като се бяха запрели до обърталото, си говореха. Ц. Гинчев, ГК, 382. Послушната Ганушка, Коло и един от прикачвачите грабнаха белосаните с вар летви и се юрнаха по дължината на блока, за да определят правата посока на първото объртало. Б. Обретенов, С, 139. Зърното се товари бързо и машината поема отново по обърталото в лабиринта на стари криви круши. С. Северняк, ОНК, 103.