ОБЪХТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀ХТАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от объхтя се като прил. Остар. и диал. За човек — който е останал напълно без сили, съсипан от продължителна и много тежка работа, дълго ходене и под.; преуморен, каталясал, облъскан. — Туй момиче, дето стои двесте години в пещерата, аз ще си го прибера. Ще ми помете вехтата къщурка, ще ми посади цвете в градината, ще ми вари бобена чорбица, да си сръбна и аз нещо топличко, .. , кога се върна объхтан от къра. А. Каралийчев, В, 77. Объхтани от кърска мъка и дълъг път, мъжете сладко се изтягаха върху сламата, на тихо и хлад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 123.