ОБЮ̀З м. Остар. Воен. Артилерийски снаряд; обуз. Една страшна батарея .. разклатва с гърмежа си и земята, и небото с нейните гюллета, куршуми, обюзи плющят и подскачат като град по всичкото положение на французите, което е вече нетърпимо. Ч, 1871, бр. 22, 686-687.
— От фр. obus.