ОБЯВЯ̀ВАМ

ОБЯВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обявя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Съобщавам нещо за сведение на всички, като го разгласявам публично навсякъде; оповестявам. Излезе и градският разсилен с барабана и обяви по мегданите, че се поканват всички граждани да се съберат пред общинското управление на митинг. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 32. Предния ден, неделя, дяконите и в двете църкви по поръка на Лазара Глаушев обявиха, че в къщата на Аврам Немтур се отваря женско училище. Д. Талев, ПК, 238. Градският глашатай — барабанчикът Беньо — вече няколко пъти беше обявил за този търг. Ст. Чилингиров, ХНН, 151. Ще докара стоката , ще обяви разпродажба .. и за два дни ще ѝ прибере парите. Т. Харманджиев, КЕД, 53. Отворихме училището непочистено и обявихме, че записваме ученици. Ал. Спасов, С, 8. // Стесн. Съобщавам, казвам пред много лица нещо, за да го уточня. После пред джазовия оркестър излезе конферансието — млад, висок, с .. хубаво лице мъж, който обяви първия номер. Др. Асенов, СВ, 67. Председателят обяви, че пръв ще говори Иван Хасов от Пловдив. Г. Караславов, ОХ II, 620. Те пък [момичетата] от своя страна предаваха попълнените чекове на специална комисия, която публично обявяваше имената на дарителите и сумата на помощта. Г. Белев, КВА, 179.

2. Официално известявам всички за началото или настъпването на някакво действие, състояние, положение, което е от голямо значение за тях. От дума на дума старецът,.., се увлече и разказа как на времето са посрещали Гурка,.., как една нощ в селото им дошъл Петър Казака, гръмнал няколко пъти и обявил Съединението. Г. Караславов, Избр. съч. II, 147. — Шляхтич, да! Бори се и той за свободата на Полша. Но за коя Полша? Тази, която е обявила революция? Не вярвам... Ст. Дичев, ЗС I, 302. Обявявам война. Обявявам военно положение. Обявявам примирие. Обявявам конкурс. Обявявам всеобща мобилизация.

3. С предл. за. Официално, публично присъждам някакво качество, звание или статут на някого; провъзгласявам. Когато Петкан Мечков предложи да обявим бай Анчо за най-добрия гражданин на ребуликата (..), ние гръмогласно и единодушно приехме предложението му. И. Петров, ПР, 84. Данилица опече ръжена пита и свари пиле, после Матей повика Ханко, подаде му ръката си, за да я целуне синовно, и като се наслаждаваше на бащиното му вълнение, обяви го за войник. А. Гуляшки, ЗВ, 12. Ний се възпротивихме на нашите учени-наставници и те ни обявиха за бунтовници. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. Академичният съвет реши единодушно да обяви бележития българист за доктор хонорис кауза на Софийския университет.

4. Адм. Давам сведения за нещо пред властите според установения ред. Освен този въпрос чиновникът те пита още — закъде отиваш, колко багаж имаш и има ли да обявиш някои предмети, подлежащи на мито. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. Не е обявил, че внася чужда валута.

5. Остар. Книж. Съобщавам, казвам нещо на някого. — Повикай жената и обяви ѝ моето желание пред мен. Л. Каравелов, Съч. VII, 66. Тя обяви на Клавдия, че горещо желае да посети баща си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 58. На 20 априлий клисурският представи‑

тел в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден, запригръща домашните си и им обяви, че часът на въстанието удари. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 119. обявявам се, обявя се страд. Тук [в Буенос Айрес] се тегли нов тираж от държавната лотария и всеки час се обявяват печалбите от други по-малки лотарии на всевъзможни благотворителни и съмнителни предприятия. Св. Минков, ДА, 95. [Гълъбов] гледа с вътрешно задоволство делата на общината — .., осигурява се безплатно топливо за най-бедните, обявяват се места за безработните мъже и жени. К. Странджев, ЖБ, 130.

ОБЯВЯ̀ВАМ СЕ несв.; обявя̀ се св., непрех. 1. С предл. за и (остар.) без предл. Правя достояние на околните факта, че се смятам за някакъв. През време на занятията в клас скучаеше, през свободното си време свиреше на цигулка, рисуваше или се опитваше "да пише". А през ваканцията се обявяваше свободен гражданин, незачитайки никакъв училищен ред. Ем. Станев, ИК I и II, 98. Унгария се обявява република, начело с Кошута. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 151. Тогава Ногай влазя в беззащитното Търново, обявява се български владетел, туря на престола за свой наместник един от първите и най-влиятелни боляри Смилеца,.. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 14. Обявявам се за домакин на срещата.

2. Обикн. с предл. срещу, против и под. Изразявам публично несъгласието си с някого или с нещо. Боговете дали властта на аристократите и който се обявил срещу съществуващия ред, въставал срещу волята на боговете,.. Така религията укрепвала властта на робовладелците. Ист. V кл, 1980, 95.

Списък на думите по буква