ОБЯ̀ДАМ

ОБЯ̀ДАМ, ‑аш, несв.; обя̀м1, обядѐш, мин. св. обя̀дох, прич. мин. св. деят. обя̀л, св., прех. Остар. и диал. Наяждам (зъб); увреждам, разяждам. Който си чисти зъбите с някакви прахове или с други някои тинктури, той още повече ги поврежда, защото наместо да ги очисти, той с това прави да остава по тях прах, който ги обяда. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 15.

ОБЯ̀ДАМ СЕ несв.; обя̀м се св., непрех. Остар. и диал. За зъб — наяждам се2 (Т. Панчев, РБЯд); увреждам се, разяждам се.

Списък на думите по буква