ОБЯДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯ̀ДУВАМ, ‑аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Обядвам. Както се псувахме .. с някой и друг от новите общинари, не рачихме с поп Руся да обядуваме на общата софра, ама си купихме две кутии сардели. М. Кънчев, В, 315. Някой человек станал приятел с един сатир и много пътя ся случвало да обядуват заедно. П. Р. Славейков, ЕБ, 103-104. Покачи ся без никой страх върху кораба и като научи, че адмиралът обядувал, смело влезе в стаята при него,.., Колумб му принесе от сложените ястия и вино. П. Кисимов, ОА I (превод), 52-53. Сички орачи обядували, / обядували и пладнували. Нар. пес., СбВСт, 477. Пластиле ми са пластачки, / пластиле ми са до обяд, / седнале да обядуват. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 73. обядува се безл.