ОБЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯ̀ЖДАМ¹, ‑аш, несв.; обя̀м², обядѐш, мин. св. обя̀дох, прич. мин. св. деят. обя̀л, св., прех. Диал. Оглозгвам, огризвам. обяждам се¹, обям се² страд.

— От Д. Попов, Български тълковен речник, доп. и прераб. изд., 1994.

ОБЯ̀ЖДАМ², ‑аш, несв.; обедя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Набеждавам, набедявам. Чтото ми е у София, / София го обядила, / обядила, обесила. Нар. пес. (Н. Геров, РБЯ) обя̀ждам се², обедя̀ се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЯ̀ЖДАМ³, ‑аш, несв.; обя̀м³, обядѐш, мин.св. обя̀дох, прич. мин. св. деят. обя̀л, св., прех. Диал. Опитвам (в знач.) (ядене, гозба). Сѐ я [гозбата] обяждам, ама още не е сварена. СбНУ ХLII, 269-270. обяждам се, обям се страд.

ОБЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; обя̀м се св., непрех. Диал. Опитвам се. Айде, Марко, да се обяждаме, / кой че юнак, море, да излезне, / да ти ли чеш, Марко, / или язе? Нар. пес., СбНУКШ, 304.