ОБЯЗАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯ̀ЗАНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑ти, ж. Остар. Книж. 1. Определено изискване към някого, свързано със задължително извършване, изпълнение на определена дейност (служба, работа и под.); задължение, задача. Старшият лекар на сан[итарния] отряд се ползува, в кръга на своите служебни обязаности, с правата на дружинния командир. И. Барбар, ОЛП, 45. Някои от войниците почнали са толкоз много да свикват с новата служба, че те се смятат за особен род полиция, която има за обязаност не само да пази реда, но и да предизвиква недоразумения съвсем без причини. Пряп., 1903, бр. 13, 3. Персидската монархия била разделена на 20 сатрапии. Началниците им, или сатрапите, имали главна своя обязаност събирането на данта. Н. Михайловски, РВИ (превод), 41. По-гореизложените правила ся относят и до селските началници, както и до другите длъжностни лица, които изпълняват,.. полицейски обязаности. ВП, 90.

2. Нравствено изискване, което всеки човек трябва да изпълни, като член на обществото, спазвайки възприетите от (в) него правила; дълг, задължение. Каква друга е обязаността на един публицист, ако не да бди над правдините на секиго едного. Г, 1863, бр. 11, 82. В продължението на последнята година, возпитаникът става защитник .. на закона,..: той разбира и що е свобода, и що е подчинение; нему е лесно да разбере обществените условия, правата и обязаностите на граждане. Знан., 1875, бр. 1, 10-11. Представителите на българский народ, .., възложиха нам приятната обязаност да поднесем .. техните приветствия и чувства на дълбока любов и преданост [към руския император]. С. Радев, ССБ II, 265.

3. Длъжност (в 1 знач.); служба, пост. Разумява ся, че ако ся случи впоследствие нужда за директор, то на тази обязаност Вас [П. Р. Славейков] имаме във вид. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 97.

— От рус. обязанность.