ОБЯЗДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯ̀ЗДВАМ, ‑аш, несв.; обя̀здя, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Приучвам, обикн. кон, на езда, обучавам го да свикне с ездач. — Ами бялата тригодишна кобилка? Още от утре ще започна да я обяздвам. К. Петканов, ЗлЗ, 162. Правели са на ръка [дядовците ни] шарени хурки, умеели са да въртят секира, да държат рало, да обяздват коне. Ст. Поптонев, ОБЛ, 307. Мъжете в семейството се гордеели с буйния кон, когото винаги завързвали с дебел синджир и когото рядко някой се осмелявал да обязди. Б. Геронтиев, Б, 61. Ако не можеш / да обяздиш кон, / ако настиваш / от насрещен вятър — / недей пресича Рубикон. / От теб не става император. Г. Константинов, СбХС, 21.

2. Поставям юзда и седло, обикн. на кон, за да може да се язди; оседлавам. Все затуй — за да не лови окото — не посмя да вземе и свестен кон. Накара да му обяздят един товарен, а върху седлото да му закрепи пълна с барут пунгия, немско шишане, чулени дисаги със сухоежбина и едно-друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 274. — Ще обяздя татовия кон, врания. Да чуя гемът му да звънка между зъбите. З. Сребров, Избр. разк., 129. обяздвам се, обяздя се страд.