ОБЯСНЀНИЕ

ОБЯСНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. мн. Думи, изказване, с които се обяснява нещо; пояснение, разяснение. Той искаше да помогне, колкото може, слушаше внимателно обясненията на Петра. Й. Йовков, Ж 1945, 163. И всичко се смесваше с дима и писъка на локомотивите и с никому ненужните указания и обяснения на бай Недялковича. Ал. Константинов, БПр, 1894, кн. 3, 52. — А бе, миналата година щях да му светя маслото — процеди през зъби Караджата .. Но преди да се впусне в обяснение, Стефан видя приближилия Хаджи Димитър. — Хайде, бе Хаджия! — провикна се той. Ст. Дичев, ЗС I, 442. — Майка ми — подхвана той неуверен в правотата на своето обяснение, — като прочела писмото ми, паднала в несвяст, защото си помислила, че аз вече никога няма да ида да следвам. Г. Караславов, ОХ I, 272. // Стесн. Писмено или устно изложение за нещо направено, казано, което обикновено се изисква от по-висша инстанция за изясняване на някакъв факт като разяснение, извинение или оправдание. — За това, че ме нарекохте мошеник, без да имам капка вина, вие ще трябва да дадете писмени обяснения пред три инстанции. Й. Попов, БНО, 105. Струваше му се, че е обмислил всичко: и оправдание за кражбата, и обяснение за своето отсъствие. Ст. Дичев, ЗС I, 254. Утре ще искам лично обяснение от Макиавели. П. Незнакомов, БЧ, 67.

2. Разговор с някого, с цел да се изясни някакво или нечие отношение, поведение, проява и под. и се изгладят възникнали недоразумения. Всички безпокойства на Манолакя около връщането на Тоша изчезнаха, но гневът му не утихна. Той можеше само да отложи за по-късно обяснението си с Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Той [Попов] е разпространявал някакви слухове по мой адрес и по адрес на Митева. Извиках го на обяснение. П. Незнакомов, БЧ, 64. — А какво стана там? .. — Нищо, той се показа благоразумен .. и не дигна скандал, но не мина и без едно обяснение. Н. Попфилипов, РЛ, 139. — Хайде де, аз досега кокошка не съм заклал, пък щял съм да убивам човек! .. Настъпиха мъчителни обяснения: Личо едва ли не със сълзи на очи уверяваше, че няма такива злодейски намерения,.. К. Георгиев, ВБ, 13. Днес преди обед министърът на вътрешните дела бе повикал всички столични печатари на обяснение по въпроса за избирателните карти. БД, 1909, бр. 21, 3.

3. Факти, причини, обстоятелства, които правят нещо (събитие, явление, състояние, отношение и под.) по-ясно и разбираемо. Той се опитваше да разбере действителните отношения между тези двама хора и нито едно разумно обяснение не му идваше наум. Ем. Манов, БГ, 133. Онова, което най-много смути душата му, беше една случка, или по-право .. няколко странни случки, на които той не намираше обяснение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Някои от противниците на Каменова загатваха, че бил уволнен поради някакво скандално приключение,.. Това обяснение беше доста вероятно. Т. Влайков, Съч. III, 57. Старозагорският край е дал на българската литература редица големи имена. Случайно ли е това, или тук съществува някакъв по-благоприятен климат, особено за поетите? — Аз съм осъзнавал този факт, гордял съм се и се гордея с него, но не съм търсил обяснения. П. Матев, ПОС, 86. Въпреки голямата си численост, местната организация развива съвсем слаба и незначителна дейност. Обяснението на този факт трябва да се търси, от една страна, в пасивността на членската маса. Ив. Унджиев, ВЛ, 124.

4. Любовно признание на влюбен пред обекта на любовта му. Неволно тя си спомни първия [съпруг]: колко развълнуван и възторжен беше в деня на обяснението им. М. Грубешлиева, ПП, 155. — На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше! .. Ти на кой стадий си сега? .. Обяснение правил ли си? К. Георгиев, ВБ, 37-38.

Списък на думите по буква