ОБЯСНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЯСНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Някой или нещо, които имат задача да обясняват, да разясняват, да тълкуват някому нещо. Той не е прост описател на народните обичаи и верования, а обяснител на тяхното значение, описател на тяхната история. Знан., 1875, бр. 9, 144. Шафарик, помянуящи, че други някои обяснители произвождат това имя от словенските речи — спорый или збор — .. издава мнение, че речта спори е зле писана вместо сорби, тоест сърби. Г. Кръстевич, ИБ, 491. Поезията трябва да бъде вярна на природата и на живота .. Тя не е творител, тя е обяснител. Ч, 1871, бр. 16, 497.