ОВАЙКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВА̀ЙКВАМ, ‑аш, несв.; ова̀йкам, ‑аш, св., прех. Диал. Вайкам някого дълго, продължително, много; жаля, оплаквам, окайвам. овайквам се, овайкам се страд.

ОВА̀ЙКВАМ СЕ, несв.; ова̀йкам се, св., непрех. Диал. Вайкам се дълго, продължително, много; жаля се, оплаквам се, окайвам се. — Ох, каква напаст са, мале-мале, каква напаст! — не се въздържа и жената на Занкоглу, която доста се овайкваше на седналите до нея. Б. Обретенов, С, 178. Ала колкото и да се овайква служащият, не ще му повярват. Б. Обретенов, С, 19.