ОВАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВА̀КА нареч. Диал. Така; вака. Троица турци пошли у лов, сретли га и га изтепали защо така ока и му казали да ока овака: "по два, по три найедно." СбНУ ХIV, 114. Откако поседе два-три месеци, рече си: "овака, овака не се седе и не чине да одам без работа". СбНУ Х, 139. Най-после зафанале да се молят на гяволо овака: "Молеме ти се, гяволе". СбНУ Х, 137. Девойка е го учила [да играе]: / — "Овака, войно, онака, / поступи ногу по ногу". Нар. пес., СбВСтТ, 995.