ОВА̀ЛЕН

ОВА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който има обла, закръглена, заоблена форма. Пътеката ги изведе до един висок, отсечен бряг, истинска стена от овални речни камъчета и пясък. Д. Фучеджиев, Р, 26. Овални и полуготически прозорци, защитени с кривулести железни пречки, пускаха обилна светлина в стаите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35. — Ето вижте — тя има такива прелестни черни очи, малко овално лице и буйни коси. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. В дъното,.., се виждаше чисто бяло легло,.., а по-къмто средата на стаята — тоалетна маса с овално огледало. Й. Йовков, ЧКГ, 145. Пред канапето имаше овална орехова маса с красиво извити,.., крака. М. Кремен, СС, 127-128. Овален кабинет.

2. Геом. Който се отнася до овал (в 1 знач.). Овално сечение. Овална равнина.

3. Геогр. Който се отнася до овал (в 3 знач.). Овални хълмове. Овална скала.

Списък на думите по буква