ОВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВА̀ЛЯМ2, ‑аш, несв.; ова̀ля, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Накланям, превивам, повалям. Любинка се мъчеше да превърже за колеца една леса, която беше тежичка и я оваляше. Ил. Волен, МДС, 169.
2. Обикн. за сън, умора и под. — унасям, повалям, оборвам. Стрина Здравка седя с децата, седя, па ги овали сън, та духна лампата и си легнаха. Ил. Волен, БХ, 91. овалям се, оваля се страд.