ОВАЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВА̀ЛЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е омачкан, смачкан, изцапан, мръсен или захабен, обикн. от дълга употреба. Всичко: и това дрипаво и оваляно гуно, и още по-оваляна ризница,.., и цървулите, показваха, че тоя човек има работа с шумаците повече, отколкото с хората. Ив. Вазов, Съч. ХV, 13. Срещу тях,.. лежеше по корем босоного момче със стригана глава, в конопена блуза и вече оваляни конопени гащи, и четеше книга. Ем. Коралов, ДП, 5. То шмугна ръката в пояса си, извади една превита и оваляна хартишка. М. Георгиев, Избр. разк., 244. Изважда от горния джеб на сетрето си овалян бележник и почва да смята нещо. К. Константинов, СЧЗ, 73. Оваляни дрехи.

2. За човек — който е облечен с мръсни, смачкани, захабени дрехи. Момъкът беше по риза, разгърден и овалян. Ст. Загорчинов, ДП, 82.